Няма животно в света, което да не съществува в човека и да не проявява своите качества.

Аз съм правил опити някой път. Пускал съм в моята стая някой път големи паяци, най-големите паяци, които съществуват в България. Хване някоя муха, той тича, изпращам една мисъл, понеже зная езика на паяците. Казвам: „Пусни мухата, аз съм свидетел.“ Той заеме едно положение. Казвам: „Пусни мухата!“ Той я отпусне малко и после пак иска да я хване. Казвам: „Слушай, сега ще те изхвърля от стаята. Ако ме послушаш, главата ти няма да страда, но ако не ме послушаш, ще видиш.“ Тук има един закон. Поседи, поседи, започне да се движи и казва: „Този дявол до си върви.“ Тези неща, които аз говоря са проверени, пък имам и други примери да ви приведа. Че в природата има и още. По-нисшите животни разбират и много разбират. Те нямат тази интелигентност, която човек има, но дето разбират, разбират много добре въпросите. Седи един паяк на края на своята паяжина. Направил си паяжината и седи. Той седи, аз не му развалям паяжината, наблюдавам. По едно време хвана една мравя, но тази мравя направи някакви конвулсии. С тези конвулсии даде сигнал, че е хваната. На еди кое си място е хваната от паяка. Аз седя и наблюдавам, не взимам участие. Хвана той мравята и влезе в дупката. Не се мина и 5 минути и дойде една голяма мравя, започна да обикаля паяжината и да къса нишките една след друга. Скъса всичките нишки една след друга, влезе в дупката на паяка, след това излезе навън, задигнала мравята и се завърна. Това са мои наблюдения. Дали ще вярвате, това за мене е безразлично. Ако вярвате, добре. Ако допущате съмнението, ще проверите. Тези паяци съществуват вътре във вас, Паякът не е само вън, но вътре в човешката мисъл. Мрави има в човешките чувства. Всичките тия животни не са отвън. Ние тепърва има да се справим с всичките паяци, с всичките мухи, които са вътре. Няма животно в света, което да не съществува в човека и да не проявява своите качества. Ако някой път проявите някое качество, на което се учудвате, то се дължи на тия животни, понеже много от клетките са от рода на крокодилите, на тигрите, от рода на змиите. Та няма същество, което да съществува отвън и което да не живее в някоя клетка вътре. Туй е, целият животински свят е вътре. Вие ще кажете: „Как така? Как може, нали всичко съществува в Бога?“ Някои мислят, че това е унижение. Казват: „Тогава не е ли унижение, всички ние живеем в Бога? Всички същества, растения, животни, неорганическата материя и ние, всичките хора живеем в Бога. Не е ли едно унижение за него, от нашето гледище?“ Не, Бог си има едно занимание в себе си. Той ни учи. Всички Негови синове ни учи. Той все ни преподава много умни уроци и всеки ден преподава на всичките ученици. Казвам: Радвайте се, че имате един много умен баща, който ви възпитава. Радвайте се, че имате един баща, който мисли заради вас. И при най-лошите условия, при които вие се намирате, когато всички може да престанат да мислят заради вас, Той все ще си мисли, че някои са Неговите възлюбени синове и ще каже: „Я дайте да го намерим.“ И като идете все ще заколи едно теле за вас.

Жената самарянка,
НБ - София, 12.2.1939г.