Божественото трябва да се цени. Ще възразите, че Бог дава даром. Какво разбирате под „даром"? Българите имат обичай, когато се жени млада мома, да дарява близките си: на тоя дава кърпа, на оня риза, или друго нещо. Мислите ли, че тя дава даром всичко това? Тя дава дар, но очаква да получи нещо от тия, на които дава. Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават. Такъв закон не съществува. Като дава, Бог изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим. Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства. Те подсещат човека да дава. В това отношение, те са гостилничари, които канят клиентите си да отидат при тях да се нахранят. Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена почва. – Докога ще съществуват просяци? – Докато хората са в закона на развитието си.
Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства. Те подсещат човека да дава.
Етикети:
Благородство,
Бог,
Божественото,
Българския народ,
Даване,
Закони,
Израстване,
Просене,
Чувства