Болестта продължава живота.

Всяка болест има възпитателно значение. Болестта продължава живота. Онзи, който от детинство е боледувал, по-мъчно умира. А онзи, който не е боледувал, хване го болест и го поваля. Клетките се каляват в страданията. Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите. А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Трябва да дойдат страданията, те са едно упражнение. При това при страданията има и чисто едно обновително състояние. След всяко едно страдание прониква една нова мисъл. И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания. Работите, работите, работите, искате вече да захвърлите тази работа, мислите, че няма да свършите – изведнъж тази мисъл проблесне. Никои работи не идват наготово. Ако ви дойде някой път мъчнотия, не мислете сега – такъв е законът. Колкото повече идват тези препятствия, считайте ги, че са за ваше добро. Има някой път изключения, когато ние си създаваме сами ненужни страдания. То е друг въпрос.

Страдание, търпение, опитност, знание,
МОК - София, 28.2.1926г.