Цялата природа, като започнете от микроорганизмите до човека, това са системи за възпитание. Микробите, това са училище, в което човешките души са се възпитавали.

В съзнанието на човека има едно чувство, което определя ценностите на нещата. Туй чувство не е във всички еднакво развито, затова някои хора ценят, някои хора не ценят. А всичко зависи от онази правилна цена, която ти даваш на един предмет или на някое живо същество. И в това седи науката. Запример, вие казвате: „Един човек е гениален.“ Но какво нещо е гениалността? Вие казвате, че един човек е талантлив или обикновен човек. Та какво е талантливият човек? Гениалният човек е един завършен процес на хиляди процеси на миналото. И тогава аз деля гениалните хора на три категории, на три степени: първа степен, втора степен и трета степен. Първостепенни гениални хора, които са ходили на Слънцето и са се върнали. Второстепенни, които със своите телескопи са видели Слънцето. И третостепенни, които по доверие на първите и вторите знаят нещо, каквото другите казват, вярват в авторитета. Следователно, когато казваме, че един човек е талантлив, разбираме, че той е на три степени. И талантливите хора са на три степени. Значи един талантлив (от първа степен е), който е бил ученик на гениалния; от втора степен е, който е бил слушател, а пък от трета степен, който е кандидат сега, едва постъпва. Има талантливи, които са само кандидати, пък други слушатели и талантливи, които са ученици на гениалните. Всичките грешки са там, че вие имате едно криво мнение за самата природа. И самите учени хора, тъй както разглеждат природата, има гениални учени хора, които знаят какво нещо е природата. Те като говорят за Слънцето, са ходили там, видели са го, знаят какво има на Слънцето. Те говорят за онова, което разбират, което са видели. Те са учени хора. Други учени има, отдалеч гледали и трети учени, които говорят, каквото чули от другите. Казва: „Аз съм чул от гениален човек.“ Третата степен учени са, които на доверие приемат, каквото отдалеч видели другите или каквото видели онези, които ходили. И учителите са на три степени. Учител, който бил в Божествения свят. Има учители, които отдалеч са видели Божествения свят и трети, които на доверие приемат. Всички са се учители. Три степени учители. То е едно подразделение, не да се водите по него, но само за уяснение. Защото някой път пресилваме в своите преценки, казваме: Аз разбирам какво нещо е Господ. Като ида в гората и видя една мечка, хич не разбирам. Пардесюто взема хоризонтално положение. Онзи, който разбира Господа, като види една мечка, се разговаря. Мечката ще се спре пред него, ще се поклони, ще каже: „Господарю, какво ще заповядате?“ Гениалният човек ще каже: „Ще бъдете добра да не ходите по пътя, някое дете ще го сплашите, по-далеч ходете, да ви не виждат. Вие такъв величав вид имате, че всеки ще се уплаши, не всеки може да издържи вашето присъствие.“ Вие казвате: „Мечката е страшна.“ Друго едно гледище има. Цялата природа, като започнете от микроорганизмите до човека, това са системи за възпитание. Микробите, това са училище, в което човешките души са се възпитавали. Постепенно отиваме до минералното царство, в растителното царство, в животинското царство, в човешкото царство, на всичките тия подразделения. Има около 400 хиляди форми, повече са те, на които учените хора са се спрели. 400 хиляди форми, аз цитирам това число, през които един микроорганизъм трябва да мине. Зародишът трябва да мине 400 хиляди форми в утробата на майка си, за да дойде до последната 401-та форма, да стане човек. Запример, ако той се спре на 399 форма, какво ще стане? Зависи на каква форма се спре. Има седем степени, има седем раси. Числото седем показва човешките раси. Сега ние се приближаваме до шестата раса, не сме дошли още до нея. Всичките зародиши сега се спират на някаква степен, на 400 хиляди форми, има и подразделения, кой какво ще стане, към коя раса ще принадлежи. Ако се спреш на тристата форма или на двеста хилядната форма, ще определиш мястото, в каква степен на развитие се намираш. Та казвам: Ние сега трябва да се повърнем алхимически назад, да видим своята биография, де сме минали през тия микроорганизми, да си спомним какво сме научили при микроорганизмите. После какво сме научили при кристалите. Не мислете, че кристалите са мъртви, те са живи същества. Те разбират толкоз хубаво от геометрия, разбират от пречупване на светлината. После, като дойдете до микроорганизмите, които са взели валчеста форма. Те са взели и обработили това, което другите са научили. Щрихи са дали в този ход на нещата. Та казвам: Ние не отричаме това усилие, имаме един колективен труд на 400 хиляди разумни форми, които са работили за въздигането на човека. Казваме: Тази е волска форма. Че това не е наука. Какво значи „вол“? „Вол“ значи, който родил кръга. Има понятие на две магарета да раздели сламата, то е вол. Има хора, които само разделят какво се пада някому. Право да отсъдиш кому колко се пада. Право да отсъдиш кому колко да дадеш. Сега вие може да дадете крива форма, че малко знаете. Вие не знаете много. Ако аз ви сравня с гениалните хора, които са ходили на Слънцето, ако ви сравня с тия, които са били, когато са ходили на Слънцето, ако ви сравня с тия, които са били, когато се създавала земята, когато се нареждал този план, всичките тия същества, през които човек е минал, те са взели участие, там са били съвременници на туй. Този процес са го следили до днешния ден. Гениалните имат всички форми на миналото, те са учените хора. Ако сравним гениалните хора със сегашните хора, какво знаят те? Кой от вас помни миналото съществувание? Аз бих желал някой от вас да ми каже в миналото какво е бил. Преди да дойдете в България де сте били? Казвате: „От Бога са излезли.“ Аз оспорвам това положение. Понеже, как вие от Бога да сте излезли, пък да сте един такъв нехранимайко. Никаква логика няма. Как е възможно една капка вода да излезе от най-чистия извор, пък да бъде мътна. Невъзможно е това. Ако ние сме излезли от Бога, ние ще бъдем като него. Сега по закона на наследствеността, едно дете, родено от една умна майка и един разумен баща, то детето ще носи чертите на баща си и майка си. Но едно дете, родено от една майка с по-низша култура, то ще носи същите черти на майка си. Казвам: Трябва да се пазим от ония заблуждения. Не трябва да преценяваме нещата, не трябва и да ги подценяваме. Трябва да се спрем върху факта, какво знаем, какво можем да приложим. Сега аз засягам този Божествен ред на нещата.

Да ми бъде ученик,
НБ - София, 20.2.1938г.