Ако не изпълните природните закони доброволно, животът на сила ще ви застави да ги изпълните.

Един турчин излязъл пред дюкяна си, който бил близо до джамията, да чука кафе. Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”. В това време покрай дюкяна минал един познат на турчина, спрял се пред него и му казал: Слушай, приятелю, хайде да разделим работата си. Ти вдигай и слагай чука, пък аз ще казвам „ха". Турчинът се съгласил: вдигал и слагал чука, а другият казвал само „ха". Като правил кафета на клиентите си, най-после съдружникът му казал: Сега ние трябва да разделим печалбата си. Нали и аз ти помагах? Турчинът отговорил: Слушай, аз ще взимам парите за кафетата, ще ги турям в тенекиена кутия. Като падне парата в кутията и чуеш звука „дзън", това ще бъде твоята заплата. За твоето „ха" достатъчно ти е това „дзън”. Много от съвременните хора постъпват, като този случаен минувач, искат лесно да прекарат живота си. Като кажат „ха", те искат всичко да се нареди добре. Не, ще вдигате и слагате този чук по всички правила на изкуството и ще чукате кафето, както природата изисква. Ако не изпълните природните закони доброволно, животът на сила ще ви застави да ги изпълните.

Никодим,
НБ - София, 22.1.1928г.