Човек може да вярва във видимото, но може да вярва и в невидимото. Който вярва в невидимото, казва, че Бог е всичко в света. Всичко останало е резултат на първото. Който вярва във видимото, казва, че реално е само това, което човек може да възприеме със сетивата си. Вън от тази реалност всичко е нереално. Вярващият в нереалното е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото; вярващият във видимото е положителен към видимото, а отрицателен към невидимото. Вярващият в невидимото е готов до край да го защитава и да се бори за него. Същото се отнася и до вярващия във видимото. И той е готов да защитава видимото. – Съществува ли връзка между видимото и невидимото? – Съществува. Връзката се заключава в това, че в невидимото се крие Първата Причина на нещата, а видимото представя последствие от дейността на Първата Причина. Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък. Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка. Те имат право да се разговарят помежду си, но без да се обръщат, да гледат към забранената страна. Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят? Който гледа към външния свят е светски човек, а другият – религиозен, той вярва в Бога. Светският вярва във видимия свят, а религиозният – в невидимия. Светският има по-голяма дейност, отколкото религиозният. От философско гледище, кой от двамата е на прав път? Колкото по-широки са възгледите на човека, толкова по-голяма е вероятността да бъде на прав път. Широки възгледи има онзи човек, който гледа и вън от замъка, и вътре в замъка. Какво пречи на човека да изучава едновременно и външния, и вътрешния свят? Ученикът трябва да бъде широкогръд, да не спира на едно място.