Всеки незавършен процес дава възможност на човека да мисли, да работи.

Красотата на живота седи в незавършените процеси. Щом една работа се завърши, тя става механическа. Музикантът разучава едно парче. Докато е ново, докато го учи, той е доволен, идея има в себе си. Щом го научи, изсвири го 1–2 пъти и престава да го свири, иска нещо ново. Същото се забелязва и при яденето. Докато не си се нахранил още, приятно ти е да ядеш. Щом се нахраниш, слагаш чинията настрана, искаш нещо ново. Детето обича играчките си, радва им се, докато са нови. Щом остареят, то ги захвърля настрана. – Защо? – Защото всичко в тях му е познато. Всички хора търсят новото в живота. Те се стремят към новото, като към незавършени процеси, чрез които могат да се проявяват. Всеки незавършен процес дава възможност на човека да мисли, да работи. Казвате: „Ако даден незавършен процес представлява някаква каша, пак ли трябва да се стремим към него?“ – Зависи каква е кашата. Има каши, които могат да се ядат; има каши, които съдържат отрова и не могат да се ядат.

Елипса и парабола,
ООК - София, 27.6.1928г.