Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата. Ето защо, като разисквате върху въпроса, защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи, откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки, да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци. И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци. Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата си, е патил от вълци. Опитността му го е направила внимателен и предвидлив. Като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Не само вълк, но и човек може да прескача оградите на хората. Той е научил това изкуство от вълка. Понеже в градовете и селата няма вълци, хората прилагат тяхното изкуство. Те са създали хорото. Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им, да грабят овце. Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън. Значи, ако нямаше вълци в света, и хората нямаше да знаят изкуството да скачат и прескачат.
Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално.
Етикети:
Възпитание,
Животни,
Зло,
Материализъм,
Мисли,
Молитва,
Опитност,
Природа,
Самовъзпитание,
Страдания,
Съзнание,
Усърдие,
Философия,
Човек