За образец на търпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. Ако някой път ви изпратят наказание, други са това, а Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив.

Ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, които ви е сложен. Единствената сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само мирът. Кармата, и тя си има своята слаба страна. Една каруца ще почнат да я товарят, ще я претоварят, ти ще теглиш и най-после се скъсат ремъците. И така ще се освободиш. Това са хиляди кила, 10 000 кила... Ами че един грях дава сто пъти по-голям товар, отколкото човек тежи. Колко трябва да вдигне един човек? Средно 50 кила, повече не може. Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече. Та по някой път относително е търпението. А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението. За образец на търпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. Ако някой път ви изпратят наказание, други са това, а Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато ти Му се оплакваш, Той казва: "Ще се оправи." Ама ти казваш: "Господи, много съм наскърбен, не мога да търпя." - "Ще се оправи тази работа." - "Ама изнасилиха ме, Господи." - "Ще се оправи, ще се оправи." И се оправят работите. Умре ти детето, Господ каже: "Аз ще ти дам друго, по-хубаво дете от първото." - "Ама то беше гениално." - "Ще ти дам друго, по-гениално." - "Ама то беше голям светия." Казва Господ: "Второто ще бъде два пъти по-голям светия." Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. Сега вие имате изопачени понятия за живота. За пример какво значи да бъдеш спокоен и да се занимаваш тихо? Вие туй не сте опитвали. А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам?" Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога. Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и си казал: "Днес ще бъда спокоен. Няма да ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк, да се допита до него. Диоген като го видял, си казал: "От къде пък се намери този сега?" И се посмутил малко. Селянинът му казал: "Слушай, Диоген, ти толкова години учиш хората как да живеят, а в края на живота си искаш да се лишиш от Божията Благост! Този човек не знае, че ти днес не си разположен. Пък и ти не си дал обявление, че не си разположен и не приемаш гости. Както всякога, така и днес ти си умен, мисля, че трябваше да ме приемеш" - му казал селянинът.

Трите вида съзнания,
ИБ - София, 31.12.1926г.