Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки.

Съвременните хора слизат на земята, живеят известно време и като се намерят пред смъртта, съжаляват, че нищо не са спечелили. – Защо? – Защото и като млади, и като стари, те са поддържали все една и съща философия, която нищо не им е дала. Срещате един млад човек, който се обезсърчил от някакъв неуспех и чувате да казва, че от него нищо няма да излезе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освен да умре. – Това са разсъждения на стария човек. Само дядото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичат. Младият трябва да обича, без да очаква да го обичат. Никъде в Писанието не е казано, че Господ трябва да ни обича. Първата заповед, към човека, е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си". Това е заповедта, която се отнася към всички хора, като към млади. На стар човек не може да се даде такава заповед. Старият очаква, първо, Господ да го залюби, а после той да люби Господа. Щом получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за грешник. Това са празни думи. Грешник ли е човек, или не, това не е важно. Той трябва да залюби Господа. Щом залюби Господа, той вече е млад. Любовта подразбира младостта в живота. Само младият може да люби. Не люби ли човек, колебае ли се в любовта, той минава за стар, за дядо. – Не зная, дали мога да любя. – Щом се колебаеш, ти си стар човек. – Дали ще свърша училището? – Ако се колебаеш, няма да свършиш. Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки. Ти си млад човек.

Сам се опасваше,
НБ - София, 17.11.1929г.