От вас се изисква постоянство поне толкова, колкото едно малко момченце употребило, за да влезе в двореца на един княз. Това момче дълго време обикаляло къщата на княза, дано по някакъв начин успее да влезе вътре. Способно и даровито било това момченце. Князът бил много строг и взискателен. Той не допущал при себе си никой, освен слугите си, които влизали и излизали от къщата му само по някаква работа. Това дете с години обикаляло двореца на княза, търсило начин да влезе вътре. Как да влезе? Да поиска от някой препоръка, виждало му се невъзможно. Най-после то се обърнало към Бога с молба, по някакъв начин да му отвори път за двореца на княза. То започнало да изучава характера на княза, на неговите слуги, които постоянно излизали и влизали в двореца, с пълни стомни вода. Като ги наблюдавало момчето си въздъхвало, и все търсило начин да влезе при княза. Един ден, един от слугите на княза, като се връщал от вода, подхлъзнал се, паднал и строшил крака си. Момчето веднага взело стомничките му, затекло се към двореца, похлопало на вратата и казало: Един от вашите слуги се подхлъзна, падна на пътя и строши крака си. Князът бил вътре и чул всичко, което детето разправило. Погледнал към него и видял в погледа, на лицето му нещо особено. Заедно с детето, князът излязъл на пътя да види пострадалия слуга и да се разпореди да му помогнат. От този момент детето влязло в двореца при княза. Един от слугите на княза трябвало да пострада, за да се даде възможност на способното и даровито дете да влезе в двореца. Казвам: в същото положение се намират и съвременните хора. За да влязат в Царството Божие, все трябва да се счупи крака на някого. Вие обикаляте около вратата на Царството Божие, не знаете, как да влезете вътре. Молите се, плачете, дано се отвори някак тази врата. Един ден, по невнимание, един от слугите на това царство се подхлъзва, пада със стомните си и счупва крака си. Какво трябва да направите? Вземете стомничките на този слуга и, докато вратата е отворена още, занесете ги вътре и съобщете на господаря на това Царство че един от неговите слуги е пострадал, да прати хора да му помогнат. Не се ли случи някакво нещастие с едного от слугите на Царството, вратата на това Царство завинаги ще остане затворена за вас. Значи, струва слугата на княза да счупи крака си, за да може даровитото дете да влезе в двореца. Даровитото момче представя любещото дете, с което се завързват интимни, сърдечни връзки между първия слуга на княза и самото дете. Чрез слугата пък ще се създадат връзки и с княза. Слугата е доволен, че счупил крака си, че е могъл да се запознае с детето. Детето пък е доволно, че могло да влезе в двореца на княза. Това са щастливи моменти, щастливи епохи в живота на човека, които рядко се случват. Това показва, че за всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен. Следователно, когато някой човек страда, той трябва да знае, че това страдание е предвестник, именно, на онази щастлива епоха в неговия живот, която предстои да дойде. В това отношение, страданията са необходими за човека, да будят съзнанието му, да го приготвят за щастливата епоха, която иде в неговия живот. Ако съзнанието му не е будно, щастието ще мине и замине покрай него, без той да го използува. Страданието буди мисълта на човека. Само чрез страданието той може да бъде в непреривна връзка с Бога. Права мисъл, будно съзнание е необходимо за човека, за да може да върви в своя път без отклонения. Щом върви правилно, той разумно ще използува щастливата епоха на своя живот.
За всеки човек е определен известен период, известна епоха, когато му се дават блага, които той правилно трябва да използва. Неговото съзнание трябва да бъде будно за тази епоха, за това време, когато щастието го следва. За всички хора тия епохи не се съвпадат: когато някой е щастлив, друг е нещастен.
