Природата не обича бързите работи. Тя обича бързите, но не нервните. Ти трябва да бъдеш бърз в своите мисли и в своите чувства. Ако си бърз в мислите, а муден в чувствата, това е нещастие, а ако си бърз в своите чувства, а муден в своите мисли, това е друго нещастие.

Човек трябва да знае къде да си тури ръцете. Най-естественото положение е да си спуснеш ръцете. Някой ги държи отзад, някой отпред, но най-естественото положение е тъй свободно като си спуснеш ръцете. После как си тургате краката. Трябва да знаете как да си тургате краката. Според вас кое положение е най-красиво за краката? Излезеш на сцената да декламираш или да кажеш нещо, как трябва да поставиш краката си? Ще вземеш една естествена поза. Ще туриш единия крак малко напред. Нали някои от вас сте учители, как си държите ръцете? Когато сте на катедрата е лесно, но ако излезете на естрадата, как ще застанете? Цялата ти реч ще зависи кой крак ще бъде напред. Ако ти поставиш криво крака си, ще се уплашиш. Още като излезе онзи говорител, гледай, наблюдавай му краката. Наблюдавайте краката на онзи, който говори, и виж как той ще постъпи, с кой крак ще излезе навън и кой крак е назад. Та ще забележите какво влияние имат краката. Ако той направи една крива стъпка, той ще се оплете и може да развали цялата си реч. Човек трябва да бъде в съзнание, да вземе една поза, която е в съгласие с природата. Ако вземеш една стъпка с природата, тя веднага те поддържа и ти съдейства. Но щом направиш нещо, което не е съгласно с нея, тя те оставя. И тогава знаеш ли на какво ще мязаш? И ще мязаш на един актьор, който добре знае ролята си, не говори той, а суфльорът. Природата е такъв един суфльор, който ти нашепва какво да правиш. И така работата върви. Ако суфльорът не ти казва какво да говориш ти, публиката отвън ще те освирка. Та ще пазите отношенията в самовъзпитанието. Природата е крайно взискателна към всички тия закони. Тя иска пълно съвършенство във всички стъпки и действия. Но тя е много справедлива и крайно взискателна към всички закони, каквито и да са те. Тя започва от малките работи. И ако ние пренебрегваме тия малките работи, те постоянно фигурират вътре. И да не мислите, че вие ще се освободите от тях. Вие казвате: “Човек не трябва да прави толкова движения.” Вие можете ли да се освободите като поети от буквите? При това ще ги пишете хубаво. Един писател трябва да пише хубаво. Щом някой не пише хубаво, това е немарливост. Не само да обръщате внимание на калиграфията, но човек трябва да пише отчетливо и да не бърза. Природата не обича бързите работи. Тя обича бързите, но не нервните. Ти трябва да бъдеш бърз в своите мисли и в своите чувства. Ако си бърз в мислите, а муден в чувствата, това е нещастие, а ако си бърз в своите чувства, а муден в своите мисли, това е друго нещастие.

Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата,
МОК - София, 13.9.1929г.