И когато казвам: „Аз любя“, това се отнася само до физическото поле, то е материалният човек – любиш някого. Но когато кажеш „любя“, тази любов не е материална, тя е духовна. Когато не слагаш „аз“, то не е материално. „Аз любя“, значи ти имаш известен интерес. Като кажеш „аз вярвам“, то е слабо, то е материално, имам интерес да вярвам. Но „вярвам“, то е силно. И всички онези думи, които имат нужда от подкрепа, са слаби. „Жаден съм“ – то е силно. Този, който каже: „Аз съм гладен“, той не е гладен. Гладният човек няма време да каже: „Аз съм гладен“. Той съкратява времето и казва: „Гладен съм“, а не „Аз съм много, много гладен, че стомахът ми“ и т.н. Тъй че който казва: „Аз съм гладен, дълъг път съм ходил“ и пр., той не е гладен; туй да го знаете. Туй е психологически закон. „Любя“, то е силно. „Аз много ви любя“ – нищо не люби той, той най-малко люби. И това може да се опита. Тъй седи Истината.
Библиография: Влияние на музиката, пеенето и движенията
