Разбира се, на първо време всяка сутрин най-даровитите от вас ще отделяте за музика 1 час; най-даровитите, казвам, ще отделят за музика 1 час, сутрин или вечер; може сутрин да вземат половин час и вечер половин час, дори цял час. Онези – средните, ще се занимават половин час, а другите – 15 минути. Ще се упражнявате най-малко 15 минути да пеете. Онзи човек, който не е разположен да пее, като го накараш да пее, той ще каже: „Е, 15 минути, докато се наглася, това-онова, ще мине времето“. Да, 15 минути са достатъчни. Импулс само да се даде. Онзи, който трябва да се развива, не му трябва много. И този импулс постепенно ще се усили. Много мъчно е да дадеш дълго упражнение на този, у когото тия органи не са развити, значи да се откаже от музиката. По 15 минути всеки може – 15 минути, половин час и 1 час. Онези, които ще пеят 1 час – те са няколко души, десетина души, но не по амбиция, да не кажат някои – „И ние можем 1 час“; не, ще пеете по разположение. Щом като пееш 1 час, да се яви у тебе едно желание да пееш още и да кажеш: „Бих желал да пея още, но толкова е определено, стига толкоз“. Онзи, който пее половин час – да каже: „Бих желал още да пея, но толкоз е определено“. И онзи, който пее 15 минути, и той да каже: „Бих желал да пея още, но толкова е определено“. Все да остане нещо, един малък импулс да ви подтиква към пеене. Това е правилно.
Библиография: Влияние на музиката, пеенето и движенията
