Да сложим Бог за наш обект

Трябва да има цел. – За какво? Обект трябва да има. Имаш ли обект? Бога може да направиш обект. Нямаш ли го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш. Нямаш ли го, всякога губиш. Бесят те, ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже 100 пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие може така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах. Но гигант трябва да бъдеш. Ние чакаме Господ да каже и да стане. Не, ние ще кажем и то ще стане. Господ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате“. Но за да стане туй, трябва да знаем как да искаме. Когато малкото дете иска с Любов, баща му се трогва и всичко дава, но когато синът заповядва на баща си, той не му дава. Ако ние с Любов идем при Бога, всичко може да стане. Сега и от млади, от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената Любов. И казва се: „Бог толкова възлюби света, щото даде сина своего единароднаго, за да не погине всеки, който вярва в него“. И ти ще кажеш: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да го позная“. Тъй като превърнеш този стих, тогава силата ще дойде. От нас зависи. Бог е направил, дал е жертва, сега и ние ако приемем жертвата, ще кажем тъй: И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко жертва, за да го позная. То е мотото, върху което може да разсъждавате. Когато почнах да ви говоря, мене ме хвана хремата. Аз си го тълкувам: тези хора ще им говоря, ама те са хремави. Аз зная как се лекува хрема. Човек киха, значи хремата чрез носа излиза. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си. Всички нечистотии трябва да излезнат навън, да няма място за микробите. Сега аз съм хремав, а вие не сте хремави. Тогава ми казват тъй: Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав. Съединих се с вашите вибрации и те са низки и затуй имам хрема. За 5 минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас. Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: Не го ли познаваме. Христос казва първо ако може да отмине чашата, но към края казва: Сега познах, че всичко от тебе ми е дадено. Но към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност. Трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено.

Трите живота,
ООК - София, 24.2.1922г.