Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза съня, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физикоастралният живот на земята. Яденето е чисто физическият живот на човека на земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние, човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии. Пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес, да се турят тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии. И следователно, според това разпределение, (I правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл, да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго. И ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от I степен, сънят ви, това щеше да бъде едно от най-приятното ви развлечение, една от най-приятните почивки. Сега, често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна, и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гърба, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме, и, едва някой заспи към 12 ч., а някои към два часа, и после казват: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер, пак по същия начин, той се е наял с мъчносмилаема храна, и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или „еди-кой си дошъл“, че затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.