Когато казват, че някой има добри навици, а друг – лоши, аз не съм съгласен с това. Има само лоши навици, а добри навици няма. Според мене само лошото може да бъде навик, а доброто не може. За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на Любовта. В Любовта няма навици, в Мъдростта няма навици. В Любовта и Мъдростта има един вечен прилив. Обаче в отрицателната страна на Любовта има навици.