Казваш някому: „Ти не се жертвуваш за мен!" Няма защо той да се жертвува за вас, ако той прави тая жертва, за да ви повдигне, той ще слезе, такъв е Божественият закон - един слиза, а друг се качва. Ако мъжът слиза, жената се качва, ако жената се качва, мъжът слиза. Вие хвърлите една мрежа, уловите мъжа и го сваляте тъй, че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Понякога казвате, лошо спах, лоши сънища сънувах. То значи, спряла си мъжа си. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и така я подслаждат. Такива хапчета има, отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви.
Книга „Българската душа”
