Когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради тоя момент именно те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!" И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!" Не, това е невъзможно. По тоя начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно за тоя кратък, но велик момент - когато изключението ги е посетило.
Книга „Българската душа”
