Някои сега ни кръщават „дъновисти". Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти". „Дъновисти", това е псевдоним. Аз не съм „дъновист". Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист", но за мене думата „дъновист", или когато споменат думата „Дънов", то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъновисти", „павелисти" и т.н. От тази неразбранщина страда днешният свят. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, като ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
Книга „Българската душа”
