Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е Любовта. Аз никога не бих седял в България. Преди години градоначалникът на София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискваш ръцете на младите и на младите жени" ... Приятно ли е това? Че какво има, ако стисна ръката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскърби ли? Но ако влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Аз съм чист, никакво престъпление не върша. Аз бих желал да дойде един, когото съм опечалил или опорочил. Аз съм готов 10 пъти да се разпъна заради него. Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако съм опорочил ума или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвувам всичко. А във вестниците пишат туй било, онуй било, но мен вестниците не ме смущават.
Мен не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас". Защо да се радваме? Защото има друго едно обществено мнение в света. То е общественото мнение на съзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на Земята. Аз наричам тези хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още Учители, ангели-хранители. Аз ги наричам: големите бели братя на човечеството. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение.
Книга „Българската душа”
