Мъчно се придобива правата мисъл, още по-мъчно е да чувстваш право, а най-мъчно е да постъпваш право.

Като изучава живота, човек постепенно дохожда до правата мисъл. Не е лесно да мислиш право. Мъчно се придобива правата мисъл, още по-мъчно е да чувстваш право, а най-мъчно е да постъпваш право. Правата мисъл, правото чувство и правата постъпка са мерки в живота. Без да знаят тази мярка, някои казват, че хората трябва да се обичат, както обичат себе си. Лесно се говори това, но изпълнението е мъчно. – Защо? – Защото човек се блъска в своите мисли и чувства. Ако проникнете в човешката мисъл, ще видите, че тя представлява смес от различни мисли, които объркват човека. Достатъчно е да фотографирате мислите на обикновения човек, да видите в какъв хаос живее той. Някой иска да знае какво мислят хората. Добре, че не знае. Ако виждаше мисълта на хората, така щеше да се обърка в нея, че мъчно можеше да се освободи. Това значи да попадне човек в чужд свят, от който с години не може да излезе. Един от учителите на древността дал задача на един от своите ученици да мине през гъста гора, в която имало големи, опасни змии, без да пострада от тях. Преди да пристъпи към задачата, той мислил дълго и най-после дошъл до заключение, че само чрез концентриране на мисълта си може да реши правилно задачата. И наистина, той минал през гората силно съсредоточен в мисълта си, без да пострада от змиите. Който е опитал силата на мисълта, може да мине край змии, тигри, лъвове, без да го докоснат. Който няма тази опитност, пред най-малката змия ще избяга. След това ще разправя, че видял големи змии на пътя си и минал през тях спокойно. Трябва да се пазите от чувството да преувеличавате нещата. С това сами си създавате мъчнотии. От друга страна не можете да развивате правилно ума си.

Източник на знанието