Понякога причината на противоречията е и външна, и вътрешна. Например, някой се чувства отчужден, усеща отдалечаване на хората от него, но и той сам се отдалечава от тях. Той се намира в безизходно положение, търси причината само вън от себе си, но вместо да се оправи, повече се обърква. Какво става с онзи, който пътува с параход по океана? Докато параходът е на пристанището, той се радва, че ще пътува. Щом започне да се отдалечава, той става скръбен. – Защо? – Отдалечава се от близките си и те се отдалечават от него. Колкото повече параходът се отдалечава, толкова по-голяма е скръбта му. Той се чуди какво става с него, че тъгата му се увеличава и се чувства самотен, чужд на всички. Ако разбирането му за живота и за връзките с хората е правилно, той ще изпитва само вътрешно отчуждаване. Ако разбирането му е ограничено, той ще изпитва и външно, и вътрешно отчуждаване. И тъй, за да се справя с противоречията си, човек трябва да познава и външната, и вътрешната страна на живота. Някой се смущава от факта, че като работи върху себе си, не може да обича еднакво всички хора. Към едни е отворен, а към други – затворен; на онези, които повече обича, дава повече; на онези, които не обича, или нищо не дава, или малко дава. Той се обвинява в пристрастие, но сам не може да си помогне. За да разбере причината за нееднаквото си отнасяне към хората, преди всичко той трябва да разбира вътрешната връзка между душите, да познава законите, които регулират отношенията между живите същества. Ето защо, дойде ли до Любовта, човек трябва да разбира нейните закони и методи за прилагане. Любовта не се налага, нито с пари се купува. Не можеш да заставиш човека да те обича, както не можеш да изпросиш нещо от него, ако не го заслужиш. В Англия, например, просията е забранена. Колкото и да чака някой с празната си чинийка, никой нищо няма да му даде. Видят ли, че проси, ще го сложат в затвор. Обаче, ако изпее или изсвири нещо, веднага чинийката ще се напълни с пари.