Казва стихът: „От тогаз царството Божие се благовества".
Като дойде тази запалка, тогава ще се благовества, тогава ще видите какво нещо е Бог, какво нещо е ангел, какво нещо е светия, какво нещо са хората, какво нещо е човешката душа, какво нещо е братство, сестринство. Вашата душа само тогава ще почувства всичко това. Тази душа ще затрепти.
Та казвам: За някои може да дойде вече тази запалка. Онези, за които е дошла близо тази запалка, нека проверят верни ли са моите думи. Не казвам, че са запалени, но нека проверяват, а онези, които не са запалени, да стават да се приготовляват и да се вслушват. Ще чуеш три тихи удара и ще кажеш: „Влез!"
„И от тогаз се благовества царството Божие."
Когато дойде тази вътрешна запалка, тогава ще дойде туй вътрешно просветление на ума и сърцето. Тогава ще се яви възвишеното и благородното в нашите души. Тогава поетите ще напишат най-хубавите си работи; тогава музикантите ще напишат най-хубавите си произведения; тогава готвачката ще приготви най-хубавото си ядене, шивачката – най-хубавите си дрехи. Кой каквото е, тогава ще направи най-хубавото. И тогава кой как дойде, ще пита: „Какъв е този човек? Защо е такъв?" – Защото запалката на тази велика Любов е дошла и това велико благовестие на този ангел се е докоснало до неговата душа.