И тъй, за сега от всички ни се изисква Любов към Бога! Някои казват: „Какво трябва да правим сега?" – Е, какво? Слугувайте на Бога! – „Това го знаем." Знаете го! Че това е най-голямото изкуство! Няма по-голямо изкуство от това, да слугуваш на Бога. „Ами че ти трябва да си свършил специално богословско училище, трябва да си талантлив човек." Не, не се изискват особени способности. Всеки може да служи на Бога. Не се изисква да си свършил някакво училище. Не мислете, че онези, които са свършили тия заведения, че те имат някаква тапия за служене на Бога. Един английски проповедник, дипломиран от две богословски училища, след като проповядвал 20 години между диваците на остров Цайлон, не могъл да обърне нито един дивак към християнството. Един ден взима той своите дипломи, заравя ги в земята и си казва: „Не съм много учен". Този ден събира той проповедници, свои приятели, и им казва: „Слушайте, приятели, 20 години проповядвах между диваците, но нищо не направих, не знаях как да проповядвам. Ето в какво седи Христовото учение: имам две ризи, едната я давам – дава я на диваците. Имам две дрехи – едната я давам. Ето, имам повече столове, заповядайте и тях" – раздава им всичко. Те задигат всичко, което им дава. „Има ли, Господи, още нещо, което мога да раздам? Чакай, имам малко спестени пари. И тях ще раздам." Раздава ги, по толкова и толкова се падат на човек. После пак пита Господа: „Има ли още нещо, което не съм раздал?" Раздава всичко и усеща в себе си един мир. Казва си: „Сега съм доволен!" Така приложил той Христовото учение. Някои казват: „Като постъпваме тъй, ще ни оберат". Не, когато в човешкото сърце се заражда тази Любов, човек всичко дава и от нищо не се страхува. При туй последното самоотричане, в този човек се събужда Божественото и той казва: „За в бъдеще ще зная как трябва да проповядвам на тия диваци, как трябва да се живее според Христовото учение. Цели 20 години проповядвах между тях, но нищо още не съм сторил". През това време у тия диваци се събужда човешкото и те казват: „Ние обрахме този човек" – и започват да му връщат едно по едно взетите неща. В сърцата на тия диваци се събужда чувството на любов.
Докато пазим нещата с насилие, хората с насилие ще ни ги вземат. Щом кажем, че искаме да живеем по любов, да пазим всичко с любов, и те ще пазят всичко наше с любов. Туй благовестие всеки един от вас ще го провери. Когато вие искате да познаете волята Божия, след като четете Евангелието, след като четете Библията и всички учени хора, ще се вдълбочите в себе си, ще отхвърлите всички онези препятствия, ще си благовествате и ще кажете: „Господи, заради Твоята Любов аз съм готов да извърша всичко, каквото иска сега Христос". Ако тази Любов би дошла сега между вас, какво можеше да има между млади и стари? А сега старите гледат да натиснат младите, младите пък се възбуждат, като някоя бомба, и казват: „Ние не искаме тяхната власт!" В Любовта власт няма. В Любовта има нещо по-велико от властта. В Любовта ти трепериш за онзи човек, когото обичаш, ти предвиждаш всичко, от което той има нужда. Когато ти дойде вкъщи, и стаичка ще му приготвиш, и легло ще има, и храничка. Последната си хапка ще разделиш с него. Това е законът на Любовта.
