Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този, великия свят, който е създаден.

Ние трябва да бъдем умни, любещи деца на Бога, добри деца на Бога. Гледайте сега какво може да направи вашата любов. Сега любовта не е достояние само на един човек. Любовта е достояние на много. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз по-добре. Ако един ден цялото човечество вземе участие в Божията Любов, то ще бъде блаженство. Колкото по-малко същества, души, вземат участие в любовта, толкоз туй въже е по-слабо. Колкото повече вземат участие в любовта, толкоз въжето е по-дебело. Ако ние може да се радваме на любовта, която се проявява в света, по-добре е. Ако ние не може да се радваме, този закон не работи. По същия начин, когато в планинските върхове започнат да се топят снеговете, всичкото благо, което планината събрала, то слиза долу в долината. Следователно, човек, който иска да развие Божествената Любов, трябва да бъде планински връх, от който всичко като се стопи, да слезе долу в долината. Любовта към ближния е събраната вода, да се дава на растенията. Любовта към ближния създава органическия свят, плодът от който се ражда животът. Любовта към ближния работи по същия закон. Както планината отгоре дала събраното богатство, така и долината, която събрала своето богатство, трябва да го даде. Той е човекът, който събира последното. Най-после от себе си и той може да благодари. Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този, великия свят, който е създаден. Ако ние така го обичаме, един ден ще получим свободен билет да отидем до Слънцето, ще получим свободен билет да отидем до Луната, до всичките планети и по-далече. И по-големи перспективи седят пред нас. Сега ние се занимаваме с малки работи. Някой си направил къщичка, апартамент, чиновник сте, 5–10 хиляди лева заплата имате. Хубави работи са те. Те са красиви работи, но има други работи, хиляди пъти, много по-велики, отколкото ние това, което сега желаем. Един ден ще го придобием. Имаме много лоша съдба. Един ден ще минем през една митница, дето всичко ще ти вземат. Като минеш, ще те оберат, всичко ще вземат. Всичко ще оставиш и ще минеш в другия свят, ще се намериш гол и бос. Питам: Тогава какво ще правите? Кажете ми! Като те питат: „Отде бяхте, отде идеш?“ – „От земята, всичко ми взеха.“ Всичко вземат на земята. Има един начин, дето да не вземат. Ако любите Бога, ако имате светлина и знание, ако сте постъпили добре, куфарите на границата никак няма да ги бутат. Имаме такъв пример. Господ имаше едно време един пророк, когото обичаше – Илия. Прати огнена колесница и той се качи на колесницата. Той искаше да остави на Елисей, един от своите ученици, кожуха си. Остави го и той се качи на колесницата и замина с куфарите заедно нагоре. Вторият кой така замина? Трима души има, които така заминаха. Третият е Христос, който така замина. Желая и вие така да заминете с огнена колесница. Само да си оставите кожуха, който е непотребен.

Всичките народи