Та казвам: Всеки едного може да го направим добър. Но туй е едно привидно добро. Ти може да нагорещиш едно желязо, но като го свалиш от огъня, то изстива. Сега хората правят туй. Една майка прави децата си добри. Бащата прави децата си добри, но те изгубват понякой път добротата на баща си и на майка си. Обаче, доброто трябва да стане качество вътре, любовта трябва да стане едно свойство, едно качество. Тази топлина, тази светлина трябва да произтича от нашата душа, от нашия дух, а не отвън, механически. Ние забравяме нещата. Следователно, ние се учим как да обичаме. Първото нещо, ти ще обичаш на свят. Този, когото обичаш, той в твое присъствие да се усеща свободен, да му е приятно. Този, когото обичаш, трябва да му станеш слуга. Този, когото обичаш, ако искаш да бъдеш господар, ще изгубиш любовта. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“ Христос казва за себе си: „Син человечески не дойде да му послужат, но да послужи.“ Няма нещо по-велико в света от служението. Може да служи онзи, който знае. Който не знае, нека се учи и като се научи, нека служи.