Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост.

Значи произходът на красотата се дължи на вечната хармония между душевните сили в човека. Вие отделяте душевните сили от красотата, като че нямат нищо общо с хармонията на духовния свят. Затова, именно, някога човек е външно красив, а вътрешно грозен; външно е мек, добър, а вътрешно груб, лош. Казваш: „Това е друг въпрос“. – Не е така. Ако ангелът, светията изгуби своето вътрешно разположение и доброта, лицето му потъмнява и погрознява. Затова, когато се яви лошият дух, той се мъчи да си придаде външно меки черти на лицето, за да се покаже добър. Така постъпват някои светски хора. Ред поколения те са си служели с лъжата и днес, по атавизъм, носят отпечатъка и на своето лице. Други ред поколения са крали, поради което носят на лицето си линиите на кражбата. Външно те минават за духовни: отправят погледа си нагоре, а всъщност наблюдават как могат да те използват и излъжат. С тебе заедно се молят, а след това те обират. Длъжен си да им платиш за молитвата. Те казват: „За пари не се молим“. Такива гости имате всеки ден в себе си. Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. Изобщо, крадецът и лъжецът са слаби хора. Те си служат с хитрост. Силният пристъпва направо към целта. Питате: „Коя е причината, поради която ред поколения крадецът и лъжецът си служели с тези слабости?“ Както и да ви обясня, същността на този въпрос остава неизяснена. Днес и слабият, и силният крадат, но слабият се хваща по-лесно. В желанието да се скрие някъде, той се издава. Силният обаче може да задържи това, което е взел.

Работа на природата