Ще кажете, че много неща знаете. Много знаете, но не сте разрешили всички въпроси. Това зависи от обработването на знанието. Търговецът знае да урежда работите си и да печели пари. Друг знае как е създадена Вселената. Кой от двамата живее по-добре на земята: който има много пари, или който има много знания? Един знае свойствата на билките, може да лекува всички болести; друг различава добрите от лошите хора – познава качествата на нещата. Кой от двамата живее по-добре? И едното, и другото знание е на място и добро. Но важно е, кое знание е съществено, належащо. Има знания, които са нужни за даден момент. Минаваш през известна депресия. Как ще се справиш с нея? И светията, колкото и да е напреднал, понякога минава през депресия, но той знае как да се справи. Някога се съблазняваш от нещо. Предчувстваш, че няма да излезеш на добър край, но не можеш да си дадеш отчет; не знаеш откъде идва изкушението и как да се освободиш от него. Неразположен си. Какво разбираш под „неразположение“? За тебе тази дума е толкова разбрана, колкото и понятието красота. Гледаш се в огледалото и казваш: „Не се харесвам, не съм разположен“. – Какво не си харесваш? После пак се погледнеш, казваш си: „Харесвам се, разположен съм. Има нещо хубаво в мене“. – Кое харесваш, кое е красивото в тебе? Някога, като си недоволен от себе си, търсиш вината в огледалото. Красотата не е нещо статично, да я хванеш в един момент и да я задържиш завинаги. Тя е състояние на човешката душа. Под „красота“ разбираме хармония, която се отразява върху човешкото лице. Когато силите и способностите в човека действат постепенно и хармонично, лицето му е красиво.