Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта.“ Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. – „Ако съм плод, ще ме изядат.“ Нека те изядат, ти имаш семка, от която ще се родиш отново – в семката е Силата на твоя Живот. Докато не прояви Силата си, човек не може да се развива. Като знаете това, не се страхувайте от страданията и мъчнотиите – всички хора, всички живи същества минават през тях. Само оня ще ги преодолее, който е готов да се пусне от клона, за който се държи – така той ще види, че пропастта, която го плаши, има само петнадесет сантиметра дълбочина. Всички мъчнотии са преодолими. Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат: когато дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: „Отпусни се, нека душата ти излезе свободно, под теб е само петнадесет сантиметра дълбочина.“ И близките на умиращия се страхуват от смъртта – те му дават лекарства, правят инжекции, за да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под теб има дълбочина само петнадесет сантиметра! Изправи се на краката си и кажи: „Слава Богу, избавих се от голямото нещастие.“ Сегашните хора, като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: „Горкият човек, отиде си!“ Аз виждам, че умрелият е жив и стои на петнадесет сантиметра далеч от тялото си.
Да я не пия ли?
22 октомври 1916 г., София
22 октомври 1916 г., София
