Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смешно. Като се намерите пред някаква мъчнотия, вие пак се хващате за клона и не смеете да се пуснете. Казвам: пусни се от клона и се хвани за Господа – само така ще стане обрат в Живота ти, във всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката: те се вълнуват, тревожат и като минат кризата, казват: „Слава Богу, свърши се всичко.“ Казвам: напиши книгата си и се пусни долу, кажи си урока и се пусни долу! Това искаше да каже Христос с чашата, която Отец му даде.
Петър казваше на Христа: „Учителю, не пий тая чаша!“, обаче Христос му отговори: „Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия.“ Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата; Христос му казва: „Петре, скрий ножа си, изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония!“ Горчивата чаша иде за всеки едного от вас – желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде Възкресението – Новият живот; това е външната страна на въпроса.
Да я не пия ли?
22 октомври 1916 г., София
22 октомври 1916 г., София
