Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив.

Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Новуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е Огън, който изгаря, обаче който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията Сила се проявява в трудните моменти на Живота – не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията – в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може – те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.