Животът има една реална страна, която трябва да се постави
за основа. Вечните желания имат отношение към реалния живот, а временните – към
нереалния. Например, едно от временните, преходните желания на човека е да
стане цар, да заповядва на някого. Това е желание не само на хората, но и на
животните. Тази е причината, че и животните се подчиняват на най-силното животно
между тях, като на цар. Най-силният слон е цар на слоновете; най-силният лъв –
цар на лъвовете, най-силният орел – цар на орлите; най-мъдрият човек – цар на
хората. Мнозина желаят да бъдат царе, но не могат. Изобщо, човек се отличава с
много желания. Не е лошо, че има много желания; лошото е в незнанието да
реализира желанията си. Някой иска да бъде добър и, като не знае, как да прояви
доброто, сам се изопачава. Човек, сам по себе си, е добър. Бог е вложил доброто
в него още отначало; нищо друго не му остава, освен да се прояви такъв, какъвто
е роден.
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
