Преди да познаваш това, което е вложено в тебе, ти трябва да
изучиш своя организъм, с вътрешните и външните органи. Човек има очи, уши, нос, уста, ръце, крака, стомах, гърди, но не
ги изучава, не знае тяхната външна и вътрешна функция, поради което няма
правилно отношение към тях. Някой казва: Трябва да се освободя от стомаха си. –
Защо иска да се освободи от стомаха си? – Защото смесва понятието „търбух“ със
„стомах“. Търбухът е място на нисши желания, а стомахът се занимава с възвишена
работа. Ако задоволява нисшите си желания, човек живее в противоречия, от които
мъчно се освобождава. Противоречията и отрицателните неща се дължат на Сатурна.
Който се намира под влиянието на Сатурна, казва, че не вярва в Бога, на нищо не
вярва. Той говори така, защото сам не се познава. Не само, че вярва, но вярата
му отива до суеверие. Като чуе, че се продават лотарийни билети, веднага бърза
да си купи поне един билет, да спечели нещо. Значи, той вярва във възможностите
на лотарията, а не вярва в Бога. Вярата крие в себе си всички възможности на
живота. Някой казва, че вярва в Бога, а се оплаква, че това и онова нямал. Това
не е истинска вяра, но вярване. – Защо страда човек? – Защото иска да се
осигури. Някой се осигурява за сто години, без да знае, ще живее ли толкова
години. Да се осигуриш, това значи, да носиш непосилен товар на гърба си.
Природата осигурява живите същества само за един ден – от изгрев до залез
слънце. Какъв смисъл има да натрупаш цели купове книжни пари, които всеки
момент могат да изгубят стойността си? Разчитайте на положителното знание,
което никога не губи цената си. С това знание ще намерите скритото богатство в
земята. Който разполага с истинското знание, от един декар земя може да изкара
богатството на 20 декара. Ако посее нивата си с жито, ще изкара едри класове,
от които сто грама само могат да задоволят глада на гладния, или да излекуват
безнадеждно болния. Това жито е обработвано с любов. Дето присътствува любовта,
там е изобилието и радостта. Житото на сегашните хора е дребно, слабо, защото
не живеят в любов. Те постоянно се критикуват, обиждат, измъчват се и, в края
на краищата, всеки се оплаква, че животът е лош. Не е лош животът, но хората са
станали крайни материалисти, уповават повече на материята. Не е лошо да вярва
човек в материята, но същевременно трябва да вярва в живота, като същина на
Бога.
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
