Ученикът: Известно ми е, Учителю, че въпросът, който се породи в моя ум, е дори неуместен. За него не може да се говори така, както за обикновените неща в живота, но все пак ще ви помоля да ни поговорите за Безграничното, Великото, Единственото, което се нарича Причина или Бог.
Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него.
Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух.
Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.
Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой.
Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот.
Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар.
Ако някой би задал на мене такъв въпрос, аз бих му казал, че Великата Реалност, или Бог не се поддава нито на определението, нито на доказателствата. Но забелязал съм, когато Вие говорите за Бога, ние макар и много малко с нашите възможности, но все пак сме близо до Него.
Учителят: Думата Бог се разбира по най-различен начин и хората дават на тази дума най-различно съдържание. Вярно е това, че не съществува определение за Вечното, Всемогъщото, Безграничното, но може да се каже и това, че Бог във философския смисъл на думата значи мислене. Да вярва човек в Бога, то ще рече да мисли. Само човек, който мисли, може да вярва в Бога. Но вие ще кажете, че много от тези, които не вярват в съществуването на Бога, също мислят. Това обаче не е истина, защото туй, което считат за мисъл, не е никаква мисъл, а само пълзене по повърхността на явленията, без да се влезе в дълбочината, където са причините в двигателите на явленията, които са частица от проявата на Мировия Дух.
Има грамадна разлика между мисълта на един просветен ум и мисълта на оня, който живее в духовна тъмнина. Първият вижда зад преградите на възприятията, а онзи, който има интуиция и просветление, ще бъде отведен с тези си качества до причините и същността на всичко, което става. Онези мислители, които не са озарени от духовно просветление, се разхождат дори гневно от стена до стена и не знаят какво има в този триизмерен затвор на веществения свят.
Много от философите на материализма считат, че мисълта за Бога спъва изобщо правилния мисловен процес, а истината е, че тъкмо тази мисъл подтиква духовния развой.
Хората си съставят най-различни представи за Бога и това никой не може да спре, тъй като нашият триизмерен свят ни предлага своите форми, без които трудно можем да мислим. Божествената същност с безбройните си измерения е чужда за триизмерния ни разум, но в едно малко, нищожно на вид творение на природата можем да видим чудния разум на живата природа; в някоя също малка на вид, но благородна и самоотвержена постъпка - величието на доброто, на Любовта и Бога.
Бог се съдържа в малките неща така, както и многовековният дъб се съдържа в жълъда. Вие държите в ръка този жълъд, но не подозирате, че носите в потенциално състояние един многовековен живот.
Знайте, че няма по-голямо нещо от Бога, но същевременно няма и по-малка и по-скромна форма от тази, в която може да се скрие Той. Не подценявайте малките неща. Научете се да ги преценявате по скритите им възможности. Една малка кибритена клечка може да направи огромен пожар.
Разговор осми
Книга: Учителя Беинса Дуно
