Ученикът: Вярно ли е, че животът се ражда от Любовта?
Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога градивна, чиста и възвишена. Ако допуснем, че Любовта и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота? Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в любовта?
В любовта няма никакво противоречие.
Това, което казах за Любовта, отнася се и за Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието, което хората придобиват в живота. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противоречиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна. Тя е над теорията и хипотезите. Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание. Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена душа!
Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограничения.
В Истината няма никакви ограничения!
Тогава бихме могли да си зададем следните въпроси: Можем ли да живеем без любов? Можем, но без любов животът ни ще бъде пълен със страдания.
Можем ли да живеем без мъдрост? Да, можем, но без мъдростта знанията ни ще бъдат такива, че не ще ни предпазят да вършим глупави неща.
А без истина можем ли да живеем? Да, можем, но без истината ще имаме такава свобода, която не ще се отличава от кое и да е друго робство.
Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал. Когато го налетят неприятности, трябва да каже: В положение съм, защото отрекох трите велики основи на живота.
Разговор осми
Книга: Учителя Беинса Дуно
Учителят: Това е една велика истина, но известно ли ви е, че животът и любовта са различни и че Любовта - майката на живота, остава вечна и неизменна Божествена същност, а животът е подложен на множество процеси и промени. В живота има и съграждане, и разрушение. В Любовта няма тези два процеса. Тя е всякога градивна, чиста и възвишена. Ако допуснем, че Любовта и живота са едно и също нещо как бихме обяснили противоречията в живота? Няма ли да сгрешим, ако припишем противоречие и в любовта?
В любовта няма никакво противоречие.
Това, което казах за Любовта, отнася се и за Мъдростта. Мъдростта е нещо повече от знанието, което хората придобиват в живота. В знанието има и грешки, и заблуждения. Съществуват противоречиви и отричащи се една с друга теории, но мъдростта е една и неизменна. Тя е над теорията и хипотезите. Те може да се нарекат стъпала към Мъдростта, която е над всяко знание. Мъдростта се извлича от знанията и проблясва само в една пробудена душа!
Същата абсолютна и безкрайна чистота, липса на каквито и да е ограничения притежава Истината. Истината ражда свободата, но в свободата, която имат човеците на тази земя, съществуват и ограничения.
В Истината няма никакви ограничения!
Тогава бихме могли да си зададем следните въпроси: Можем ли да живеем без любов? Можем, но без любов животът ни ще бъде пълен със страдания.
Можем ли да живеем без мъдрост? Да, можем, но без мъдростта знанията ни ще бъдат такива, че не ще ни предпазят да вършим глупави неща.
А без истина можем ли да живеем? Да, можем, но без истината ще имаме такава свобода, която не ще се отличава от кое и да е друго робство.
Ето защо, когато някой от учениците се индивидуализира толкова много и в гордата си самонадеяност отрече Любовта, Мъдростта и Истината, не трябва да роптае, когато дойдат неминуемите резултати, тъй като самият той ги е предизвикал. Когато го налетят неприятности, трябва да каже: В положение съм, защото отрекох трите велики основи на живота.
Разговор осми
Книга: Учителя Беинса Дуно
