Ученикът: Във Вашето слово се срещат мисли, че любовта и качествата, които придобива човек, трябва да станат действени. Нали Христос е казал, че свещта не се поставя на скрито, а трябва да свети.
Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ върху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни способности са: твърдост, смелост, изпълнителност. Това са трите съставки на волята. Графически и те могат да се изобразят със страните на равностранен триъгълник, ако те и трите имат еднаква абсолютна стойност.
Какъв вид има твърдостта у даден индивид. Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен. Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отстъпва само заради „неотстъпването“.
Има също така упорита твърдост, която се отличава от посочената по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност.
На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност.
И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост.
Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втурне сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той.
Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелостта е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта притежава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд. Твърдият може да чака затворен дълго време в една крепост. Смелият не винаги притежава това качество.
Една илюстрация за тези състояния може да бъде и някакъв пример от природата. Водата, която слиза от високата планина по някакъв наклон или улей, има голям ефект, но тя не проявява своя смелост, защото тя е принудена да направи това поради земната гравитация. И онази вода, която се изкачва нагоре поради някакво налягане, също не проявява смелост, тъй като външни сили я принуждават да прави това.
Смелият човек черпи сили и подтик от себе си. Той обаче не винаги е деен и изпълнителен. За да изяви своята смелост, той трябва да има убеждение и разум.
Човек трябва да бъде смел, но да знае защо. Нека бъде и твърд, но да знае защо. Същото се отнася и за изпълнителността. Следователно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъдат в услуга на едно убеждение, на една идейност.
Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях.
При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално.
Разговор седми
Книга: Учителя Беинса Дуно
Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ върху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни способности са: твърдост, смелост, изпълнителност. Това са трите съставки на волята. Графически и те могат да се изобразят със страните на равностранен триъгълник, ако те и трите имат еднаква абсолютна стойност.
Какъв вид има твърдостта у даден индивид. Ако разумът не е поставен в действие, такъв човек е упорит и нелогично своенравен. Той държи на своето мнение, без да е ясно защо прави това. Не отстъпва само заради „неотстъпването“.
Има също така упорита твърдост, която се отличава от посочената по това, че на този човек са засегнати личните чувства. Тази твърдост е продукт на себелюбие и култ към собствената личност.
На трето място твърдостта може да се прояви в човека, който защищава своите убеждения. Тази твърдост е от по-високо качество, макар понякога да прави впечатление на фанатичност.
И така трите варианта на твърдостта са: физическа вродена, несъзнателна твърдост, на второ място чувствена (емоционална) твърдост и най-после идейна твърдост.
Предстои да разгледаме смелостта и нейните прояви и варианти. Смелият човек е високо морален образец. Неговата смелост не идва от принуждение, а от вътрешен подтик. Известно е, че качеството на една смела постъпка е в зависимост и от ръста, и от духовното развитие на този, който я проявява. Един смел човек може да се втурне сред опасността, за да спаси някого, но със същата смелост друг може да направи поражение. И в двата случая подтикът идва от самия човек, от решението, което е взел той.
Има смели люде, които обаче не са достатъчно твърди. Смелостта е по-краткотрайна, дори мигновена проява, а твърдостта притежава продължителност. Както не винаги твърдият е смел, така и смелият не винаги е твърд. Твърдият може да чака затворен дълго време в една крепост. Смелият не винаги притежава това качество.
Една илюстрация за тези състояния може да бъде и някакъв пример от природата. Водата, която слиза от високата планина по някакъв наклон или улей, има голям ефект, но тя не проявява своя смелост, защото тя е принудена да направи това поради земната гравитация. И онази вода, която се изкачва нагоре поради някакво налягане, също не проявява смелост, тъй като външни сили я принуждават да прави това.
Смелият човек черпи сили и подтик от себе си. Той обаче не винаги е деен и изпълнителен. За да изяви своята смелост, той трябва да има убеждение и разум.
Човек трябва да бъде смел, но да знае защо. Нека бъде и твърд, но да знае защо. Същото се отнася и за изпълнителността. Следователно и смелостта, и твърдостта, и изпълнителността трябва да бъдат в услуга на едно убеждение, на една идейност.
Описаните по-горе сили или качества имат своето място и значение във физическия свят. Всяко същество, което слиза на земята, трябва да се въоръжи с тях.
При работа с тези сили често у човека се явява и едно друго качество, което придружава описаните екзекутивни качества. Това качество, по-право - сила е разрушителността - най-грубата сила, която действува у човека. Тази сила се храни от грозната трапеза на жестокостта. Разрушителността убива физически и морално.
Разговор седми
Книга: Учителя Беинса Дуно
