Ученикът: Кое негативно качество у човека пречи да се приложи на дело това знание, което получаваме от Словото?
Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх.
Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си.
В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие.
Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит.
Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън. Вие не сте я родили. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посади един плевел. Изхвърлете го! Не се поддавайте на външни внушения. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после себе си.
Разговор седми
Книга: Учителя Беинса Дуно
Учителят: Страхът! Ако разгледаме страха също така по-подробно, ще установим, че има три категории страх. Страх физически, страх на чувствата и на ума и на трето място - морален страх.
Морално страхливият се бои да не сгреши в нещо от своите принципи. Той анализира постъпките си, за да се убеди, че не е направил нещо, което ще му попречи да влезе в Царството Божие. Страхливият умствено и емоционално се безпокои, че идеите му за умственото му и емоционалното му развитие не ще се сбъднат, а физически страхливият е като заек, който бяга от сянката си.
В животинското царство страхът има място, но за човека, който е тръгнал по Божествения Път, страхът се явява като ненужна спънка. Трябва да правите разлика между благоразумие и страх. Благоразумието не бива де се превръща в страх, но страхът да се превръща в благоразумие.
Човек може да знае много закони, но тези закони ще имат за него сила, когато направи с тях един малък опит.
Един пример: може у вас да се породи обезсърчение. Ще знаете, че е мисъл, дошла някъде отвън. Вие не сте я родили. Човешкият мозък е градина, в която всеки може да посади един плевел. Изхвърлете го! Не се поддавайте на външни внушения. Човек трябва да има на своя страна най-първо Бога, после природата, след нея - всички добри хора, а най-после себе си.
Разговор седми
Книга: Учителя Беинса Дуно
