Човек трябва да прояви разумната си воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани.

Докато не обича нещо или докато не обича някого, човек не може да учи. За да се прояви, той трябва да обича някого. В това отношение животът не е нищо друго, освен подтик, любов, стремеж на висшето съзнание да се прояви навън. Има една основна идея във всички живи същества, която им дава тласък да живеят, да се проявяват, да се развиват. Тази основна идея е центърът на живота, който се представя като център на една спирала. Чувствата се движат около основната идея по спиралата към точка M, а мислите – по радиусите. Значи мислите се движат по права линия, а чувствата – по крива. Мислите и чувствата на човека се пресичат в известни точки, наречени възли. Като дойде до един от тези възли, човек може да спре, да направи изчисления, да види какво е отношението между неговите мисли и чувства, съществува ли между тях хармония, или не. Ако между мислите и чувствата няма хармония, волята постепенно отслабва. Ако умът и сърцето са силни, и волята е силна. Волята е дете на ума и на сърцето. Тя върви по мъжка линия; значи тя е синът на ума и на сърцето. Когато волята на човека е силна, синът управлява; щом отслабне волята, дъщерята управлява. Ето защо, по закона на прераждането, човек се ражда ту с по-силна, ту с по-слаба воля, докато се уравновесят и се създаде среден тип човек, с уравновесен характер. В някои случаи силната воля е за предпочитане пред слабата, а в някои – обратно. Следователно човек не трябва да дава предимство на волята си, но на разумността. Има опасност, силната воля да се превърне в упоритост, а слабата – в мекушавост. Затова, именно, казваме, че човек трябва да прояви разумната си воля, която дава представа за среден, или нормално проявен тип, в когото силите на ума, на сърцето и на волята са напълно уравновесени и хармонизирани.

Съответствие на величините
Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1927 г., София.