Като дойдем до човешката воля, виждаме различни прояви. Запример, срещате един генерал или началник на учреждение, на които всички се подчиняват; на генерала се подчинява цяла армия, а на началника – всички чиновници и служащи в учреждението. Всички се произнасят за тях, че са строги, волеви хора. Достатъчно е обаче да се яви пред тях любимата им дъщеря, за да отстъпят веднага. Пред дъщеря си веднага отстъпват, но пред другите хора не правят никакви отстъпки. Това е естествено положение. Любимата дъщеря е идеал на бащата. В нея той вижда реализиран своя идеал. Може ли той да се бори с идеала си, със самия себе си? – Не може. Ето защо, дъщерята може да повдигне баща си, но може и да го понижи. Ако е разумна, тя знае какво може да иска от баща си, без да го понижи; ако е неразумна, тя ще иска от него да задоволи всичките ѝ желания и, без да съзнава, ще го понижи. Той ще отстъпва пред всяко нейно желание, разумно или неразумно, и в скоро време ще се обезличи като човек.
Съответствие на величините
Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1927 г., София.
Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1927 г., София.
