Много неща могат да повдигнат или да понижат човека. Представете си, че в ума на човека влезе една мощна, разумна идея, която може да се реализира. Щом започне да работи за реализирането ѝ, тя го повдига. Обаче ако в ума му влезе една неразумна идея, недостъпна за човешкия ум, която не може да се реализира, тя ще го понижи, ще го съсипе. Започне ли да работи за реализирането ѝ, в скоро време той ще се съсипе и материално, и духовно. Запример, такава е идеята „perpetuum mobile“. Не е неразумна тази идея, но днес не може да се приложи на физическия свят. Тя е задача за бъдещето; тя е задача за великите същества, които са разрешили вече своя живот. Математически тази идея е разрешима, но не от сегашния човешки ум. Днес човешкият ум и човешкото сърце не могат да я обхванат. Запример, как можете да вложите в ума си мисълта, че ще обичате целия свят? Днес това е невъзможно. Човешкото сърце не може да обхване целия свят. Как ще вложите в сърцето си желанието да станете виден човек, да ви познават всички хора на земята и на небето? Сърцето ви не може да издържи на външния напор, което това желание предизвиква. Как ще реализирате желанието си да пораснете толкова, че да стигнете до слънцето? За земята такъв човешки ръст е невъзможен. Това са няколко идеи, мисли и желания от характера на идеята „perpetuum mobile“.
Съответствие на величините
Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1927 г., София.
Съответствие на величините
Лекция от Учителя, държана на 30 октомври 1927 г., София.
