Като се говори за Любовта, хората се заблуждават, мислят, че само светията има Любов. За да бъде светия, мислят, че човек трябва да е слаб, сух, с пожълтяло лице. – Не е така. Има два вида пожълтяване. Например, има круши, които, откъснати зелени, след време пожълтяват. Има други круши, които пожълтяват на самото дърво. Също така има светии, които пожълтяват, като се откъснат от дървото. Това е болезнено състояние. Има един жълт, естествен, красив цвят, който показва, че плодът е узрял. Жълтината в този плод леко се прелива към седемте цвята на спектъра. При сегашното състояние на хората, когато някой преждевременно стане светия, разстройва му се черният дроб, и той казва: „Този е лош, не го обичам; онзи е лош, и него не обичам“. Почнеш ли да говориш така, ще знаеш, че черният ти дроб не функционира правилно. Пазете черния дроб. Хранете го добре. Той трябва да придобие своя естествен цвят. Не зная защо българите са го нарекли „черен“. Сега той трябва да придобие своя естествен цвят. Когато черният дроб е нормален, лицето на човека има приятен розов цвят. Козметическата краска на лицето зависи от черния дроб. Какъвто е черният дроб, такъв ще бъде и цветът на лицето. Черният дроб трябва да се изправи, за да предаде на лицето красив розов цвят, а не керемиден.
Важността на размишлението
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.
