Божията Любов води към вечни постижения.

И тъй, всичко в света трябва да става по закона на Любовта. Тогава човек ще бъде и учен, и философ, и поет, и музикант. Където минава, ще носи благословение. В човека са вложени всички възможности. От него се иска само да прилага Любовта. Заради Любовта човек може да направи всичко. Ако те накарат да отидеш на Черни връх при снежно време, ще се откажеш. Обаче, ако знаеш, че там те очаква твоят възлюбен, ще отидеш и ще преодолееш всички мъчнотии. Любовта дава сила на човека да преодолява. Тя е слънцето на живота, което изгрява и премахва и снега, и дъжда. Казваш: „Тежък е животът, студени са хората“. – Няма нищо, много сняг е валял. Ще изгрее слънцето и ще го стопи. – „Гладувам.“ – И това ще мине. Следващата година ще бъде плодородна, ще има повече жито. Като дойде Любовта, ще има плодородие. Тя носи истинското знание. Без нея можеш да учиш с години и нищо да не знаеш. Щом дойде Любовта, всичко ще научиш. Божията Любов води към вечни постижения. Тя подразбира постижение на непостижимото. – „Отчаях се, не мога да постигна желанията си.“ – Приеми Любовта. Тя ще те заведе към вечните постижения.

Важността на размишлението
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 декември, 1930 г., София, Изгрев.