Да допуснем, ти пътуваш и носиш в торбата си хляб. Като огладнееш, сядаш на пътя да се нахраниш. Остава ти едно парче хляб, което задържаш за себе си. Продължаваш пътя си и срещаш един беден човек, който ти казва: Моля ти се, гладен съм, дай ми малко хляб. – Нямам. – Ето първата лъжа. – Бедният човек си заминава, но ти изпитваш скръб, мъчно ти е, че не му даде малко хляб. Трябваше да дадеш последното си парче хляб на бедния. – Ако бях го дал, аз щях да остана гладен. – Не се страхувай. Ако беше го дал, Бог нямаше да те остави. Следователно, колкото хляб имате в торбата си, дайте го на гладния, не мислете за себе си. – Да, но в живота работите не стават така. – Не стават, защото мислите повече за себе си. Ако мислите и за ближния си, като за себе си, ще видите, че Бог никога няма да ви остави гладни и боси.
Здрави слуги и здрави господари
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
Здрави слуги и здрави господари
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
