Един ден кокошката се оплакала от господаря си, че постоянно взимал яйцата и ги изяждал. Същевременно и овцата се оплакала от господаря си, че стригал вълната и доял млякото. На оплакванията на кокошката, господарят възразил: Нека благодари кокошката, че не взимам живота ѝ. Що се отнася до яйцата, аз я облекчавам. Тя снася през годината около 150 яйца, а може да измъти най-много 25–30 яйца. Какво ще прави тя с останалите яйца? И на овцата, която също се оплаквала, господарят казал: Ти имаш агънце, което храниш с млякото си. Аз взимам част от твоето мляко. Ако пък не стрижа вълната ти, ще страдаш – горещината ще те измъчва. И кравата се оплакала от господаря си, но той и на нея казал, че няма право да се оплаква. Тя дава мляко повече, отколкото е нужно за теленцето. При това, теленцето ще се храни с мляко най-много една година, след което млякото е свободно. Значи аз имам право да го взимам.
И тъй, човек е в хармония с природата, както и с Божествения свят, докато се ползва от излишъка на благата. Рече ли да използва всичките блага, той нарушава тази хармония. Природата задържа част от благата за себе си, като неприкосновен запас. Който се осмели да посегне на този запас, той нарушава великия ред на живота. Докато хората се поставят на пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, те създават условия за греха. Не делете любовта на човешка и животинска. Любовта е една, важно е през какви форми минава. Ако човешката любов влезе в животното, никога то не напада подобните си. Обаче, ако в животното влезе животинската любов, то напада подобните си. Същото се отнася и до човека. Когато човешката любов влезе в човека, той на никого не прави зло; влезе ли в него животинската любов, той е готов да краде, да обира и да убива. Тогава каква разлика има между вълка, който дави овцете, и човека, който убива и краде? Ангелът, обаче, никога не нарушава общия ход на Любовта. В човешката и в животинската любов някога се явява индивидуализиране, поради което се нарушава общия ход на Любовта. Тогава настава дисхармония в природата, която се явява като условие за грехопадането. Като знаете това, не питайте защо иде грехът.
Здрави слуги и здрави господари
Утринно Слово от Учителя, държано на 24 май 1931 г., София, Изгрев.
