Човешкият морал е временен и преходен, като сънищата. Един млад човек от свищовско постоянно се молел на Бога да му помогне някак да си плати дълговете. Той имал само една крава, от млякото на която задоволявал нуждите си. Една вечер той сънувал един сън: дошъл при него един човек с торба в ръка, пълна със злато. Дал торбата със златото на младия селянин и му казал: Молбата ти е чута. Вземи това злато и разполагай с него, както знаеш. Момъкът сграбчил торбата в ръката си, ритнал кравата настрана и си казал: Сбогом, сиромашия, няма вече да ме мъчиш. Кравата паднала на земята, с краката си нагоре. В това време той усетил, че нещо студено потекло върху него. Стреснал се и се събудил. В ръцете си той държал края на покривката – въображаемата торба със злато; масата, обърната с краката нагоре – кравата, която той ритнал, и водата от каната текла по него. Ето човешкият морал. Истинският морал се заключава в следното: да не се препятства на Божественото. Дайте път на Божественото Начало в себе си. То определя отношенията ви към Бога. Който спазва този морал, няма грях. Ако не го спазва, грехът върви след него.
Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
