Два морала съществуват в света.

Бъдете чисти и свободни, не мислете лоши работи. Виждаш, че двама се разговарят и казваш: Какво си говорят? Срещаш двама млади – мома и момък, пак се запитваш: Какво ли говорят? – Едно от двете: или и двамата мислят как да изпълнят волята Божия, или как да изпълнят своята воля. Ако изпълнят волята на Бога, благословение ги очаква. Ако изпълнят своята воля, нещастие ги очаква. – Защо е така? – Така е. – Защо този момък не поглежда към другите моми? – Защо да гледа други моми? Тази е първата мома, чрез която като през бинокъл той е видял Бога. Чрез нея и другите моми ще му станат приятни. Обаче изчезне ли тя пред очите му, той потъва в мрак и тъмнина. Ако неговата възлюбена е в състояние да обърне погледа му и към другите моми, да види, че и те са красиви като нея, има ли нещо престъпно в това? Питате: Къде е смисълът на живота? – В Любовта. – Само жена си и децата си ли да обичам? – Ще обичаш всички души. Аз говоря за Любовта и за морала на рая. Два морала съществуват в света: моралът на рая, т.е. моралът на абсолютната чистота, и моралът на хората, в който е грехът. Освободете душата си от състоянието на греха. Знайте, че аз не ви говоря като на хора от света, където грехът царува. Ако ви говоря като на такива хора, ще говоря за лук и чесън. – Защо еди-кой си гледа жена ми? – Къде да гледа? – Към земята. – Който гледа към земята, той изгаря душата. – Нека гледа нагоре, към небето. – Който държи главата си високо и гледа все към небето, той е от вятърничавите хора. Пази се от хора, които където минат, запалват и горят. Пази се и от хора, които гледат все нависоко.

Обич и знание
12 Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.