Аз бих говорил повече за щастието, но оставям за друг път. Един теософ казва, че щастието е цел в живота. Той не казва, как може да се постигне щастието, но определя, що е щастието. Мнозина говорят за щастието, но то си има свой път и методи за постигане. То има известни подтици и навици. Например, какво прави красивата мома? – Тя привлича младия момък и мисли, че го направила красив. И момъкът мисли, че направил момата красива. Така ли е в действителност? Вземете, например приказките „1001 нощ“. Там виждаме, че красивите жени се привличали от грозни, черни мъже. Това привличане се дължи на известен контраст. Ако черният човек е грозен във физическия свят, той е красив в чувствения, в астралния свят. Значи, външната грозота е красота в астралния свят. Една жена, физически красива, се стреми към мъж, красив в астралния свят. Външно черните мъже са красиви в астралния свят. Черният човек е чернозем, следователно, той е богата почва. И като се казва, че богатите няма да наследят Царството Божие, аз разбирам, че те не могат да влязат там, защото са черни.
Питам: Колцина от вас имате ясна представа за тази сложна мисъл, която ви изнасям? Не е въпрос за черния цвят, но той е символ на алчност. Както алчността събира всичко в себе си, така и черният цвят поглъща всичката светлина. Който събира всичко в себе си, той е черен. От сутрин до вечер, той мисли само за себе си.
Свобода и ограничение
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
