Казвам: За да отидем на онзи свят, трябва да се облечем с дрехата на любовта. – Защо? – Красив е онзи свят. Който влезе там, ще се възхити от неговата красота. Аз говоря за онези от вас, които любят Бога. Повечето хора са крайно своенравни. Не е лошо своенравието, но трябва да знаете, как да го употребите. И то е потребно. На земята без своенравие не може. Аз уподобявам своенравието на добре заключена врата. Турям ключа, завъртам го, но вратата не се отключва, опъва се нещо. Като влезе ключът добре във вратата и я отвори, вратата казва за мене: Ето един своенравен човек, който хлопа силно. Наистина, когато вратата се хлопне силно, мазилката се изкъртва. Всички хора поизкъртват мазилката. – Защо? – Не знаят как да отварят. Аз съм наблюдавал, как хората отключват вратите си.
Човек има три врати: на ума, на сърцето и на волята. Бъдете внимателни, когато отваряте тези врати. Оттук започва вашето възпитание. Пазете се да не обърквате вратите си. Ако вратите на ума, на сърцето и на волята са в изправност, своенравието е на място. Ако искате да бъдете щастливи, следвайте правия път. Той се заключава в правилното и навременно отваряне на вратите.
Свобода и ограничение
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
