Дойде при мене един човек, който носи празно шише, с вместимост един литър. Той ме моли да го напълня. Аз напълвам шишето и му го давам. – Защо само толкова? Не можа ли да сипеш повече? – Толкова искаш. Ако искаше повече, можа да донесеш друго шише, което да съдържа два-три литра. Каквото шише донесеш, в него ще ти сипя. Ако донесеш съд, с вместимост сто литри, него ще ти напълня. Важно е, ще можеш ли да го носиш. Ако друг го носи, уговори условията с него. Законът гласи: Всеки сам трябва да си носи съда с маслото. – Ще ми тежи. – Тежестта не е нищо друго, освен онова тегло, което ние сме взели свръх силите си. Ти правиш усилия да разбереш всичко, да вземеш много, но не можеш да издържиш иа голямата тежест. Човек може да носи толкова знание, колкото е в състояние сам да носи. Малкото момиченце плаче, че няма нова рокличка, а ушили на по-голямата му сестра. Майката му казва: Не плачи, моето детенце, като пораснеш, и на тебе ще ушия нова рокля. И това е добро, но всяка нова дреха, която момата облича, трябва да отговаря на нейното знание. Външната дреха на човека трябва да отговаря на неговото вътрешно съдържание.
Новото съзнание
Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
